Когато ме рисуваш със дихания,
поглъщащи се с хиляди мълчания,
набъбнали от думички до пръсване –
пияни кръвоносни съдове,
пътеки на безбожници,
сред дебрите,
с коси заплетени във клоните,
а всички те напъпили
до граница,
преди разтваряне в ухания
и свят – градина на желание,
в която прелестта се люби с вятъра,
небето роши се във розите,

горите, ти е кожата настръхнала
преди да ме целуват в устните,

когато ме рисуваш със дихания.

Иди във форума