Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня - света беше шарен
и лепкав на вкус
като захарна пръчка,
с едничка нагарчаща нота,
разпиляна сред сладкия дъх
на момичешка чувственост.
А небето крещеше,
подпалило всички звезди,
и валеше на цветни спирали
в очите ни влюбено.
Как след време разбрах
че това небе вече тежи,
и че няма вселена,
в която да бъдем изгубени?
Романтична? Не знам,
не мечтая за рози и свещи,
и на завет в очите ми
сгушени дремят годините.
И ми стига, че още докосваме
длани със старата нежност,
във безмълвна утеха,
че някъде още ни има.

Иди във форума